Глава втора, в която Кадифения заек става специален

Преди време Кадифения заек живееше в една горичка с другите зайчета и майка му всяка сутрин го пращаше да си играе с едно морковче в ръка. Това бяха едни много вкусни сладки моркови пълни с витамини, които Мама отглеждаше в собствена леха край хралупата им. Чудни моркови, истина ви казвам! Само дето Кадифения заек не беше безгрижен като останалите зайовци, а един такъв сериозен, леко нацупен и Мама много се притесняваше за него.

Един ден пощальонът донесе писмо пристигнало отвъд Океана. Беше от зайката, за която разказах в „Едно време в детската градина„. С много тъга тя разказваше на своите роднини (защото тя беше далечна братовчедка на Кадифения заек) за раздялата си с Кучето и описваше колко самотно е то. Като прочете всичко до последната дума, при това два пъти, Кадифения заек придоби още по-сериозен вид, върза си ушите на фльонга, сбогува се с Мама и взе първия самолет за България.

Read Full Post »

Кучето – рожденник

Беше един хубав 12-ти май през 2008-а година. За Кучето и новия му приятел Кадифения Заек той започна ето така:

Read Full Post »

Глава първа, в която се запознаваме с Кучето и то решава да остане

Според официалния му етикет, Кучето е родено под името Боррис (написано с две „р“ вероятно, за да звучи по-ръмжащо) на 12-ти май 2003-та година. Следват 2 години обвити в мистерия, в които Кучето тъжно обикаля по света и никой не го иска, никой не го обича. Причината се крие във факта, че то е по-различно от другите кучета, защото си няма механизъм и не издава звуци, нито си мърда ушите и езика. Сигурно за много деца то е изглеждало мъртво. Но Кучето не губело надежда, защото за всеки от нас някъде там има същество, което ни обича много и от сърце. Историята често доказва, че наистина е така.

Read Full Post »

Да бъдеш истински

Ще напиша тук нещо прекрасно, нещо гениално, нещо малко философско и много плюшено. Нещо, което само една детска играчка може да каже. Нещо, което прочетох в книжката за Кадифеното зайче (The Velveteen rabbit). А то започва ето така:

„What is REAL?“ asked the Rabbit one day. „Does it mean having things that buzz inside you and a stick-out handle?“

„Real isn’t how you are made,“ said the Skin Horse. „It’s a thing that happens to you. When a child loves you for a long, long time, not just to play with, but REALLY loves you, then you become Real. It doesn’t happen all at once. You become. It takes a long time. Generally, by the time you are Real, most of your hair has been loved off, and your eyes drop out and you get loose in the joints and very shabby. But this things don’t matter at all, because once you are Real, you can’t be ugly, except to people who don’t understand.“

Обичам си Кучето. Истински.

Read Full Post »