Feeds:
Публикации
Коментари

Най-важният урок

Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група. Ето нещата, които научих там:

Разделяй всичко с другите.

Играй честно.

Не удряй хората.

Връщай нещата там, откъдето си ги взел.

Почиствай след себе си.

Не вземай неща, които не са твои.

Нараниш ли някого, извини се.

Мий си ръцете преди ядене.

Пускай водата в тоалетната.

Топлото мляко е полезно.

Живей хармонично – всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.

Всеки следобед си поспивай.

Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.

Вярвай в чудеса. Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасова чаша: корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но всички сме като него.

И златната рибка, и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението в пластмасовата чаша – всички умират. Ние също.

И накрая си спомни буквара и първата дума, която си научил – най-великата дума на всички времена – ВИЖ

На това ни учи Робърт Фулам във „Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина“. Чудесно е, нали!

Баба ми е много набожна. Сигурно заради това, Всевишният реши преди да я прибере при себе си да ú даде време да се прости с близките си. В последните си дни, тя най-много искаше човешка компания. И защото майка ми и леля ми не могат да са винаги при нея, тя разказваше за двама непознати, които я навестяват и понякога спят при нея. Мисля си, че това трябва да са били ангели. Виждам Баба да лежи в леглото си, слаба, с поглед вперен някъде в пространството и усмивка нетипична за човек отиващ си от рак на 83 години. „Бог е милостив”, казва тя и вярвам, че в онези моменти той и показва вратите на Рая. Защото няма по-добър човек от Баба. И тази гледка е по-силна от болката – физическа и душевна. Дава ти спокойствие за бъдещето, кара те да мислиш повече за другите.

Цялата публикация »

Честита нова година от децата! Ето как ги намерих, като се прибрах на първи следобед. Приятно сгушени на топло под юргана и много много щастливи. Заедно. Предполагам, ще искате да ви запозная с новите попълнения на детската градина. Изключително симпатичната госпожица с червена панделка на врата пристигна от шоколадовите заводи Lindt и крие в себе си удобен джоб с цип, където човек може да скрие бомбони и други изненади. Тя е една винаги мека плюшена зая, която се слави с най-хубавите крачета на света. До нея се е наместил един малък бял заек, чийто майчин език е английския и идва от космополитния Лондон. Типично за британците, тенът му е доста бял и държи на изисканите маниери и високата култура.

Скъпи познати и непознати читатели, ако имате заек, или друг много скъп приятел, и искате да го запознаете с нашата детска градина, ще се радвам да ми пишете на e-mail: architectofmind(@)yahoo.com

„Колкото и да упорстваш да останеш онова, което си била, ти можеш да си единствено това, което си сега, на това място. Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува.“

Из „Вино от глухарчета“ от Рей Бредбъри

Мразя времето. То остави цялата романтика в миналото, а с почти всичките ми приятели, вече се забавлявам само докато разлгеждам албуми със снимки.

All The President’s Men

family

„Защото няма по-щастливо време от детството, когато целият свят се побира в една стая с добрите вещи, добрите хора и добрите приказки в нея, а окото на телевизора само напомня, че някъде има и друг свят с други различни неща в него, но за тях ви е още рано. И когато заспивате нощем, не мислите за тяхната неизвестност, а сънувате хубавите случки от днешния ден, които утре ще искате да се повторят.“

Колко е приятно да се събудиш в събота сутрин (към обяд) и приятно сънен да видиш усмихнати плюшени приятели, които си седят около теб и пазят детето от лошите сънища.

Ден трети

Когато днес тръгнахме на разходка със заека, осъзнах разликата между това да вървиш в гората и в полето. В гората е сенчесто, притихнало, шишарки и съчки пропукват под краката ти, а дрехите събират борови иглички за спомен. Различно беше днес на полето. Там животът крачи наравно с теб. Правя стъпка сред тревите и дузина щурчета ме съпровождат в кортеж, а мухите и комарите обикалят около главата ми като ореол. Природата ме кара да се чувствам специален.

Цялата публикация »

Ден първи

Когато си приготвих раницата за път, предвидливо сложих заека най-отгоре и оставих ципа леко отворен, за да може да гледа. Нали ми е един такъв любопитен приятел. Няколко трамвая по-късно, двамата се настанихме удобно на съседни седалки в автобуса за Самоков и с интерес разглеждахме красивите места, покрай които минавахме. В Самоков се оказа, че има половин час до маршрутката и опостуших две кебапчета големи почти колкото заека, който леко притеснено наблюдаваше отстрани пиршеството, очевидно страхуваше се за собственото си кожухче. Разминахме се без подобни произшествия и скоро пътувахме към Боровец, който ни посрещна навъсен и хладен, а сивите облаци бяха надвиснали над близките върхове, като оредели дълги коси на монах отшелник. Настанихме се в станцията, където заекът послушно изчака да оправя багажа и хукнахме да си играем навън сред цветята и еличките.

Цялата публикация »