Беше един хубав 12-ти май през 2008-а година. За Кучето и новия му приятел Кадифения Заек той започна ето така:
Сгушени, децата поспаха до към обяд, когато Кучето се прозя лениво и топлият му дъх сякаш опари нежните меки уши на Заека, който примлясна, издаде един специфичен за мързелуващи сънени животинки звук и се сгуши в меката козина на Кучето. Изминаха още петнайсетина минути и изпод завивката се появи едно ухо, но почти веднага се скри. След минута ушите вече бяха две, а след тях дойде и самият Заек, малко рошав и както винаги нацупен. Кучето още спеше. Заекът се промъкна тихо на плюшените си меки крачета, извади тортата от хладилника, докато междувременно Розавото Куче (за него и за това как Кадифения заек се появиха ще разкажем друг път) наду 2 балончета – едно жълто и едно зелено. Със задружни усилия, и без да опърлят безценните си кожухчета, двете деца украсиха тортата с 5 свещички и отидоха да събудят Кучето.
А то, милото, много им се зарадва и се почувства най-специалното куче на света. Особено, когато получи шапка с надпис „Честит рожден ден“ и цял ден бе в центъра на вниманието.
Със задружни усилия, както правят добрите приятели, децата духнаха свещичките и си пожелаха да са много обичани и дълго да си играят. А това е точно нещото, което всяко дете би си пожелало и само една плюшена играчка може да има завинаги. Завинаги е ужасно дълго време.
Тортата беше много вкусна! Сладкарници „100 грама сладки“ (минути за реклама) си знаят работата. Освен учтивия персонал и доброто опаковане, сладките произведения в мнозинството случаи са много вкусни. Даже понякога ми идват прекалено сладки, но познавам доста госпожици, за които изразът „прекалено сладко“ не съществува.
Тортата беше подарък от Розовото Куче, а Кадифения Заек изненада рожденика с много интересна книжка за своите приключения.
Много хубаво се получи празненството, а аз им се радвах и снимах, за да ви разкажа в картинки как плюшените играчки по цял свят празнуват рождени дни и се забавляват. Сигурен съм, че ако имате у вас някое подобно животно, то не пропуска да отбележи времето, в което живее и е обичано от своите приятели.
