Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Family’ Category

Не се прощаваме

Баба ми е много набожна. Сигурно заради това, Всевишният реши преди да я прибере при себе си да ú даде време да се прости с близките си. В последните си дни, тя най-много искаше човешка компания. И защото майка ми и леля ми не могат да са винаги при нея, тя разказваше за двама непознати, които я навестяват и понякога спят при нея. Мисля си, че това трябва да са били ангели. Виждам Баба да лежи в леглото си, слаба, с поглед вперен някъде в пространството и усмивка нетипична за човек отиващ си от рак на 83 години. „Бог е милостив”, казва тя и вярвам, че в онези моменти той и показва вратите на Рая. Защото няма по-добър човек от Баба. И тази гледка е по-силна от болката – физическа и душевна. Дава ти спокойствие за бъдещето, кара те да мислиш повече за другите.

(още…)

Read Full Post »

Честита нова година от децата! Ето как ги намерих, като се прибрах на първи следобед. Приятно сгушени на топло под юргана и много много щастливи. Заедно. Предполагам, ще искате да ви запозная с новите попълнения на детската градина. Изключително симпатичната госпожица с червена панделка на врата пристигна от шоколадовите заводи Lindt и крие в себе си удобен джоб с цип, където човек може да скрие бомбони и други изненади. Тя е една винаги мека плюшена зая, която се слави с най-хубавите крачета на света. До нея се е наместил един малък бял заек, чийто майчин език е английския и идва от космополитния Лондон. Типично за британците, тенът му е доста бял и държи на изисканите маниери и високата култура.

Скъпи познати и непознати читатели, ако имате заек, или друг много скъп приятел, и искате да го запознаете с нашата детска градина, ще се радвам да ми пишете на e-mail: architectofmind(@)yahoo.com

Read Full Post »

Ден трети

Когато днес тръгнахме на разходка със заека, осъзнах разликата между това да вървиш в гората и в полето. В гората е сенчесто, притихнало, шишарки и съчки пропукват под краката ти, а дрехите събират борови иглички за спомен. Различно беше днес на полето. Там животът крачи наравно с теб. Правя стъпка сред тревите и дузина щурчета ме съпровождат в кортеж, а мухите и комарите обикалят около главата ми като ореол. Природата ме кара да се чувствам специален.

(още…)

Read Full Post »

Ден първи

Когато си приготвих раницата за път, предвидливо сложих заека най-отгоре и оставих ципа леко отворен, за да може да гледа. Нали ми е един такъв любопитен приятел. Няколко трамвая по-късно, двамата се настанихме удобно на съседни седалки в автобуса за Самоков и с интерес разглеждахме красивите места, покрай които минавахме. В Самоков се оказа, че има половин час до маршрутката и опостуших две кебапчета големи почти колкото заека, който леко притеснено наблюдаваше отстрани пиршеството, очевидно страхуваше се за собственото си кожухче. Разминахме се без подобни произшествия и скоро пътувахме към Боровец, който ни посрещна навъсен и хладен, а сивите облаци бяха надвиснали над близките върхове, като оредели дълги коси на монах отшелник. Настанихме се в станцията, където заекът послушно изчака да оправя багажа и хукнахме да си играем навън сред цветята и еличките.

(още…)

Read Full Post »

Преди време Кадифения заек живееше в една горичка с другите зайчета и майка му всяка сутрин го пращаше да си играе с едно морковче в ръка. Това бяха едни много вкусни сладки моркови пълни с витамини, които Мама отглеждаше в собствена леха край хралупата им. Чудни моркови, истина ви казвам! Само дето Кадифения заек не беше безгрижен като останалите зайовци, а един такъв сериозен, леко нацупен и Мама много се притесняваше за него.

Един ден пощальонът донесе писмо пристигнало отвъд Океана. Беше от зайката, за която разказах в „Едно време в детската градина„. С много тъга тя разказваше на своите роднини (защото тя беше далечна братовчедка на Кадифения заек) за раздялата си с Кучето и описваше колко самотно е то. Като прочете всичко до последната дума, при това два пъти, Кадифения заек придоби още по-сериозен вид, върза си ушите на фльонга, сбогува се с Мама и взе първия самолет за България.

(още…)

Read Full Post »

Кучето – рожденник

Беше един хубав 12-ти май през 2008-а година. За Кучето и новия му приятел Кадифения Заек той започна ето така:

(още…)

Read Full Post »

Според официалния му етикет, Кучето е родено под името Боррис (написано с две „р“ вероятно, за да звучи по-ръмжащо) на 12-ти май 2003-та година. Следват 2 години обвити в мистерия, в които Кучето тъжно обикаля по света и никой не го иска, никой не го обича. Причината се крие във факта, че то е по-различно от другите кучета, защото си няма механизъм и не издава звуци, нито си мърда ушите и езика. Сигурно за много деца то е изглеждало мъртво. Но Кучето не губело надежда, защото за всеки от нас някъде там има същество, което ни обича много и от сърце. Историята често доказва, че наистина е така.

(още…)

Read Full Post »

Older Posts »