Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Stranger in us all’ Category

Най-важният урок

Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група. Ето нещата, които научих там:

Разделяй всичко с другите.

Играй честно.

Не удряй хората.

Връщай нещата там, откъдето си ги взел.

Почиствай след себе си.

Не вземай неща, които не са твои.

Нараниш ли някого, извини се.

Мий си ръцете преди ядене.

Пускай водата в тоалетната.

Топлото мляко е полезно.

Живей хармонично – всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.

Всеки следобед си поспивай.

Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.

Вярвай в чудеса. Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасова чаша: корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но всички сме като него.

И златната рибка, и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението в пластмасовата чаша – всички умират. Ние също.

И накрая си спомни буквара и първата дума, която си научил – най-великата дума на всички времена – ВИЖ

На това ни учи Робърт Фулам във „Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина“. Чудесно е, нали!

Read Full Post »

„Колкото и да упорстваш да останеш онова, което си била, ти можеш да си единствено това, което си сега, на това място. Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува.“

Из „Вино от глухарчета“ от Рей Бредбъри

Мразя времето. То остави цялата романтика в миналото, а с почти всичките ми приятели, вече се забавлявам само докато разлгеждам албуми със снимки.

Read Full Post »

All The President’s Men

family

„Защото няма по-щастливо време от детството, когато целият свят се побира в една стая с добрите вещи, добрите хора и добрите приказки в нея, а окото на телевизора само напомня, че някъде има и друг свят с други различни неща в него, но за тях ви е още рано. И когато заспивате нощем, не мислите за тяхната неизвестност, а сънувате хубавите случки от днешния ден, които утре ще искате да се повторят.“

Колко е приятно да се събудиш в събота сутрин (към обяд) и приятно сънен да видиш усмихнати плюшени приятели, които си седят около теб и пазят детето от лошите сънища.

Read Full Post »

Детето в мен

понякога сякаш си е отишло, но често го виждам да се връща с детска книжка под мишница или плюшена играчка в ръка;

спасява ме да не съм сериозен, подлага сърцето ми на изпитания и кара очите да се навлажняват;

знае колко е хубаво да можеш да си играеш и да обичаш приятелите си;

се радва на усмивките и им отвръща от сърце;

е винаги любопитно и с интерес научва и споделя;

ме кара да се вълнувам и да чувствам как сърцето ми подскача от нетърпение;

иска да си поиграе с детето у всички вас.

Read Full Post »

Вестник „СЕГА“, брой 95 (3187) от 21 април 2008, автор – Павел Койос

Прасчо Навън бе мрачно. Сивите облаци се бутаха към хоризонта, като стадо мръсни овце, подплашени от гръмотевица. Отвътре също бе мрачно. Хората ходеха наведени – на работа, от работа, без работа. Разминаваха се механично, на автопилот.

Всичко това бе зад спирката на Полиграфическия, където ходеха напред-назад покрай едни улични наземни саксии, за да убия времето. Не че бе много живо, но пристигнах изненадващо рано за една среща. 20 секунди до ъгъла на тротоара, кръгом и още 20 до основата на билборд, извисяващ се като еднокраката къща на Баба Яга. Така и не видях за какво е.

(още…)

Read Full Post »