Feeds:
Публикации
Коментари

All The President’s Men

family

„Защото няма по-щастливо време от детството, когато целият свят се побира в една стая с добрите вещи, добрите хора и добрите приказки в нея, а окото на телевизора само напомня, че някъде има и друг свят с други различни неща в него, но за тях ви е още рано. И когато заспивате нощем, не мислите за тяхната неизвестност, а сънувате хубавите случки от днешния ден, които утре ще искате да се повторят.“

Колко е приятно да се събудиш в събота сутрин (към обяд) и приятно сънен да видиш усмихнати плюшени приятели, които си седят около теб и пазят детето от лошите сънища.

Ден трети

Когато днес тръгнахме на разходка със заека, осъзнах разликата между това да вървиш в гората и в полето. В гората е сенчесто, притихнало, шишарки и съчки пропукват под краката ти, а дрехите събират борови иглички за спомен. Различно беше днес на полето. Там животът крачи наравно с теб. Правя стъпка сред тревите и дузина щурчета ме съпровождат в кортеж, а мухите и комарите обикалят около главата ми като ореол. Природата ме кара да се чувствам специален.

Цялата публикация »

Ден първи

Когато си приготвих раницата за път, предвидливо сложих заека най-отгоре и оставих ципа леко отворен, за да може да гледа. Нали ми е един такъв любопитен приятел. Няколко трамвая по-късно, двамата се настанихме удобно на съседни седалки в автобуса за Самоков и с интерес разглеждахме красивите места, покрай които минавахме. В Самоков се оказа, че има половин час до маршрутката и опостуших две кебапчета големи почти колкото заека, който леко притеснено наблюдаваше отстрани пиршеството, очевидно страхуваше се за собственото си кожухче. Разминахме се без подобни произшествия и скоро пътувахме към Боровец, който ни посрещна навъсен и хладен, а сивите облаци бяха надвиснали над близките върхове, като оредели дълги коси на монах отшелник. Настанихме се в станцията, където заекът послушно изчака да оправя багажа и хукнахме да си играем навън сред цветята и еличките.

Цялата публикация »

Преди време Кадифения заек живееше в една горичка с другите зайчета и майка му всяка сутрин го пращаше да си играе с едно морковче в ръка. Това бяха едни много вкусни сладки моркови пълни с витамини, които Мама отглеждаше в собствена леха край хралупата им. Чудни моркови, истина ви казвам! Само дето Кадифения заек не беше безгрижен като останалите зайовци, а един такъв сериозен, леко нацупен и Мама много се притесняваше за него.

Един ден пощальонът донесе писмо пристигнало отвъд Океана. Беше от зайката, за която разказах в „Едно време в детската градина„. С много тъга тя разказваше на своите роднини (защото тя беше далечна братовчедка на Кадифения заек) за раздялата си с Кучето и описваше колко самотно е то. Като прочете всичко до последната дума, при това два пъти, Кадифения заек придоби още по-сериозен вид, върза си ушите на фльонга, сбогува се с Мама и взе първия самолет за България.

Цялата публикация »