Feeds:
Публикации
Коментари

Преди време Кадифения заек живееше в една горичка с другите зайчета и майка му всяка сутрин го пращаше да си играе с едно морковче в ръка. Това бяха едни много вкусни сладки моркови пълни с витамини, които Мама отглеждаше в собствена леха край хралупата им. Чудни моркови, истина ви казвам! Само дето Кадифения заек не беше безгрижен като останалите зайовци, а един такъв сериозен, леко нацупен и Мама много се притесняваше за него.

Един ден пощальонът донесе писмо пристигнало отвъд Океана. Беше от зайката, за която разказах в „Едно време в детската градина„. С много тъга тя разказваше на своите роднини (защото тя беше далечна братовчедка на Кадифения заек) за раздялата си с Кучето и описваше колко самотно е то. Като прочете всичко до последната дума, при това два пъти, Кадифения заек придоби още по-сериозен вид, върза си ушите на фльонга, сбогува се с Мама и взе първия самолет за България.

Цялата публикация »

Беше един хубав 12-ти май през 2008-а година. За Кучето и новия му приятел Кадифения Заек той започна ето така:

Цялата публикация »

*Уводно*

Ако трябва да определя с една дума Том Уейтс, то думата Артист би била най-подходяща за родения преди почти 58 години американец. Освен певец, композитор и текстописец Том Уейтс свири на доста инструменти, участва в множество филма, сред които най-впечатляващи са тези на режисьора Джим Джармуш, работи по три мюзикъла и солидно количество саундтраци (последно се сещам за песента в бара от Шрек 2). Музиката му е многократно номинирана за Оскар и Грами, като два пъти е печелил последните, при това в доста различни като музикален стил категории. Може би затова още не съм написал нито дума за стила на Том Уейтс. Няма и да се опитвам да го обобщя, защото с времето е претърпял доста промени. Дозата ще бъде на час по лъжичка и ще ви оставя да си изберете накрая кое лекарство ви е въздействало най-много. Имате поне 20 причини (албума), за да го харесате.

Цялата публикация »

понякога сякаш си е отишло, но често го виждам да се връща с детска книжка под мишница или плюшена играчка в ръка;

спасява ме да не съм сериозен, подлага сърцето ми на изпитания и кара очите да се навлажняват;

знае колко е хубаво да можеш да си играеш и да обичаш приятелите си;

се радва на усмивките и им отвръща от сърце;

е винаги любопитно и с интерес научва и споделя;

ме кара да се вълнувам и да чувствам как сърцето ми подскача от нетърпение;

иска да си поиграе с детето у всички вас.

Въпреки краткия си житейски път, Рафаело Санцио (1483-1520) е известен, като един от големите ренесансови художници и архитекти от Флорентинската школа. Той, заедно с Микеланджело и Леонардо, остава в историята като символ на възраждането в изкуството характерно за италианския ренесанс. Тази картина Рафаело създава, когато е на 21 години, по поръчка на храм изграден близо до Перуджа.

Според местна легенда, венчалната халка на Дева Мария се пази в катедрала в Перуджа. Детайлите от тази история, както и целия живот на Божията майка, са много популярни по време на Ренесанса и вдъхновяват мнозина художници. Все пак, библейските евангелия мълчат по въпроса и това довежда до създаването на редица апокрифни творби.

Цялата публикация »

Според официалния му етикет, Кучето е родено под името Боррис (написано с две „р“ вероятно, за да звучи по-ръмжащо) на 12-ти май 2003-та година. Следват 2 години обвити в мистерия, в които Кучето тъжно обикаля по света и никой не го иска, никой не го обича. Причината се крие във факта, че то е по-различно от другите кучета, защото си няма механизъм и не издава звуци, нито си мърда ушите и езика. Сигурно за много деца то е изглеждало мъртво. Но Кучето не губело надежда, защото за всеки от нас някъде там има същество, което ни обича много и от сърце. Историята често доказва, че наистина е така.

Цялата публикация »

Доменико Гирландайо (1449 – 1494) е сред известните флорентински ренесансови художници, сочен от изкуствоведите за един от първите учители на Микеланджело Буонароти. Картината, за която ще ви разкажа днес е завършена три години преди смъртта му и представя едновременно две събития: зачеването на Дева Мария и нейното раждане.

Цялата публикация »