Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘ShadowDance писания’ Category

*Уводно*

Ако трябва да определя с една дума Том Уейтс, то думата Артист би била най-подходяща за родения преди почти 58 години американец. Освен певец, композитор и текстописец Том Уейтс свири на доста инструменти, участва в множество филма, сред които най-впечатляващи са тези на режисьора Джим Джармуш, работи по три мюзикъла и солидно количество саундтраци (последно се сещам за песента в бара от Шрек 2). Музиката му е многократно номинирана за Оскар и Грами, като два пъти е печелил последните, при това в доста различни като музикален стил категории. Може би затова още не съм написал нито дума за стила на Том Уейтс. Няма и да се опитвам да го обобщя, защото с времето е претърпял доста промени. Дозата ще бъде на час по лъжичка и ще ви оставя да си изберете накрая кое лекарство ви е въздействало най-много. Имате поне 20 причини (албума), за да го харесате.

(още…)

Read Full Post »

Рокът, намерил корените си в негърската музика от 50-те години на миналия век, добива популярност с изпълнители като Elvis Presley, Bob Dylan, The Beatles, The Rolling Stones и Led Zeppelin. На фона на това, към средата на 60-те години паралелно във Великобритания и САЩ се заражда едно ново движение, което отказва да се съобразява с граници и стандарти и е решено да изрази себе си, така както намери за добре. Стилът се нарича „арт рок”, а групите пионери са Pink Floyd на Острова и Velvet Underground отвъд Океана.

Арт рок, това е обединение на музиката с всички останали клонове на изкуството за постигане от една страна на цялостно въздействие върху зрителя-слушател, а от друга за максимално пълно изразяване вътрешния свят на изпълнителя.

(още…)

Read Full Post »

Не знам кой вятър ме довя в киносалона през онази есенна вечер, нито знам от какво ми стана по-студено – от самотата на екрана или тази в сърцето ми. В тъмната зала само кашлянето на един дядо някъде напред се опитваше да ме лиши от интимната ми среща с филма. Един мъж и една жена.

Двама души се срещат и пътуват. Заедно. Към дома, един към друг, към себе си. Всеки живее в собствен свят. Преживява собствена загуба. Чувства се отчужден от света и се опитва да избяга. Той е автомобилен състезател и сякаш е победил мъката. Усмихва се. Най-вече, когато вижда Нея. Тя също е погребала човека, когото обича, но не иска да бяга. Халката на пръста и носи някаква сигурност. Усмихва се, най-вече на Него. Двамата се смеят. В тъмнината автомобилът сякаш става по-топъл и създава една специална интимност. Кара ги да споделят за миналото, за загубата. Стават по-близки. Той е влюбен. Нея я е страх. В този филм очите говорят повече от думите.

(още…)

Read Full Post »