Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2010

Не се прощаваме

Баба ми е много набожна. Сигурно заради това, Всевишният реши преди да я прибере при себе си да ú даде време да се прости с близките си. В последните си дни, тя най-много искаше човешка компания. И защото майка ми и леля ми не могат да са винаги при нея, тя разказваше за двама непознати, които я навестяват и понякога спят при нея. Мисля си, че това трябва да са били ангели. Виждам Баба да лежи в леглото си, слаба, с поглед вперен някъде в пространството и усмивка нетипична за човек отиващ си от рак на 83 години. „Бог е милостив”, казва тя и вярвам, че в онези моменти той и показва вратите на Рая. Защото няма по-добър човек от Баба. И тази гледка е по-силна от болката – физическа и душевна. Дава ти спокойствие за бъдещето, кара те да мислиш повече за другите.

(още…)

Реклами

Read Full Post »