Въпреки краткия си житейски път, Рафаело Санцио (1483-1520) е известен, като един от големите ренесансови художници и архитекти от Флорентинската школа. Той, заедно с Микеланджело и Леонардо, остава в историята като символ на възраждането в изкуството характерно за италианския ренесанс. Тази картина Рафаело създава, когато е на 21 години, по поръчка на храм изграден близо до Перуджа.
Според местна легенда, венчалната халка на Дева Мария се пази в катедрала в Перуджа. Детайлите от тази история, както и целия живот на Божията майка, са много популярни по време на Ренесанса и вдъхновяват мнозина художници. Все пак, библейските евангелия мълчат по въпроса и това довежда до създаването на редица апокрифни творби.
Бос, както повелява традицията, Йосиф поставя венчална халка на Дева Мария. Самият пръстен е в центъра на картината, а събитието се развива пред погледа на богопомазан свещеник. Според легендата, Йосиф получава ръката на Мария благодарение на чудо. Всички нейни ухажори носят жезли в църквата, но внезапно този на Йосиф разцъфва. Това се приема за божествен знак: така, както жезълът даде цвят, Мария ще роди без да изгуби непорочността си.
Зад Дева Мария стоят част от седемте девици, с които тя е отгледана в християнски храм в Ерусалим, а зад Йосиф са част от останалите ухажори поискали ръката на Мария. На преден план един от тях в яда от неуспеха си чупи своя жезъл.
Божият дом, който служи за фон на картината, представя архитектурните търсения на Рафаело, тъй-като концепцията за изграждане на куполи е нова за времето на твореца. По-късно той ще развие идеите си и ще ги приложи на практика. Над централната арка стои подписът на артиста: „Raphael Urbinas“ – Рафаело от Урбино.
