Въпреки краткия си житейски път, Рафаело Санцио (1483-1520) е известен, като един от големите ренесансови художници и архитекти от Флорентинската школа. Той, заедно с Микеланджело и Леонардо, остава в историята като символ на възраждането в изкуството характерно за италианския ренесанс. Тази картина Рафаело създава, когато е на 21 години, по поръчка на храм изграден близо до Перуджа.

Според местна легенда, венчалната халка на Дева Мария се пази в катедрала в Перуджа. Детайлите от тази история, както и целия живот на Божията майка, са много популярни по време на Ренесанса и вдъхновяват мнозина художници. Все пак, библейските евангелия мълчат по въпроса и това довежда до създаването на редица апокрифни творби.

Бос, както повелява традицията, Йосиф поставя венчална халка на Дева Мария. Самият пръстен е в центъра на картината, а събитието се развива пред погледа на богопомазан свещеник. Според легендата, Йосиф получава ръката на Мария благодарение на чудо. Всички нейни ухажори носят жезли в църквата, но внезапно този на Йосиф разцъфва. Това се приема за божествен знак: така, както жезълът даде цвят, Мария ще роди без да изгуби непорочността си.

Зад Дева Мария стоят част от седемте девици, с които тя е отгледана в християнски храм в Ерусалим, а зад Йосиф са част от останалите ухажори поискали ръката на Мария. На преден план един от тях в яда от неуспеха си чупи своя жезъл.

Божият дом, който служи за фон на картината, представя архитектурните търсения на Рафаело, тъй-като концепцията за изграждане на куполи е нова за времето на твореца. По-късно той ще развие идеите си и ще ги приложи на практика. Над централната арка стои подписът на артиста: „Raphael Urbinas“ – Рафаело от Урбино.

Доменико Гирландайо (1449 – 1494) е сред известните флорентински ренесансови художници, сочен от изкуствоведите за един от първите учители на Микеланджело Буонароти. Картината, за която ще ви разкажа днес е завършена три години преди смъртта му и представя едновременно две събития: зачеването на Дева Мария и нейното раждане.

Като начало е интересно да се спомене, че действието се развива на фона на традиционна флорентинска къща от годините на Гирландайо, което в някакъв смисъл осъвременява случващото се и го изважда извън контекста на религиозната символика. Самите действащи лица също са облечени в обичайните за Флоренция дрехи и сякаш ни показват сцени от всекидневния живот на града.

От друга страна, легендата е свързана с нуждата Дева Мария да бъде показана като същество родено без грях, за да се обоснове и последвалото непорочно зачатие на Исус Христос – напълно чисто същество необременено от земните страсти. По своята същност, обаче, историята е плод на апокрифни текстове и разпространението и предизвиква смут сред християнските духовници от ренесанса.

Казват, че Йоаким и Анна живели в 20 години в брачен съюз без да могат да имат деца. Тогава един ден се явил ангел, който предрекъл, че Анна ще даде живот на майката на Христос. За целта трябвало съпрузите просто да се прегърнат при Златните врати на Ерусалим. Именно това виждаме в лявата част на картината – непорочното зачатие на Дева Мария.

В дясно виждаме приятелките на Анна, които посещават новороденото точно преди първата му баня. Нарисуваните орнаменти в стаята, както и фигурите на херувимчета представят преоткритите по време на Ренесанса класически елементи в изкуството, които творците масово използват. Под херувимчетата има надпис на латински, който гласи: „Твоето рождество, Дева Мария, предизвика радост по целия свят.“