Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група. Ето нещата, които научих там:
Разделяй всичко с другите.
Играй честно.
Не удряй хората.
Връщай нещата там, откъдето си ги взел.
Почиствай след себе си.
Не вземай неща, които не са твои.
Нараниш ли някого, извини се.
Мий си ръцете преди ядене.
Пускай водата в тоалетната.
Топлото мляко е полезно.
Живей хармонично – всеки ден учи, мисли, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.
Всеки следобед си поспивай.
Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.
Вярвай в чудеса. Припомни си малкото зрънце, посадено в пластмасова чаша: корените растат надолу, а растението нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но всички сме като него.
И златната рибка, и хамстерите, и бялата мишка, и дори растението в пластмасовата чаша – всички умират. Ние също.
И накрая си спомни буквара и първата дума, която си научил – най-великата дума на всички времена – ВИЖ
На това ни учи Робърт Фулам във “Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина”. Чудесно е, нали!
