Ден първи
Когато си приготвих раницата за път, предвидливо сложих заека най-отгоре и оставих ципа леко отворен, за да може да гледа. Нали ми е един такъв любопитен приятел. Няколко трамвая по-късно, двамата се настанихме удобно на съседни седалки в автобуса за Самоков и с интерес разглеждахме красивите места, покрай които минавахме. В Самоков се оказа, че има половин час до маршрутката и опостуших две кебапчета големи почти колкото заека, който леко притеснено наблюдаваше отстрани пиршеството, очевидно страхуваше се за собственото си кожухче. Разминахме се без подобни произшествия и скоро пътувахме към Боровец, който ни посрещна навъсен и хладен, а сивите облаци бяха надвиснали над близките върхове, като оредели дълги коси на монах отшелник. Настанихме се в станцията, където заекът послушно изчака да оправя багажа и хукнахме да си играем навън сред цветята и еличките.
Посрещна ни свежест и уединение, каквито човек може да намери само в планината. За няколко минути от чистия въздух ме заболя глава, но уверено закрачих в свежия ден, а заекът, скрит в джоба ми, току подаваше глава, за да може вятърът да духне мустаците му. Вървяхме из гората, двама откриватели на пътеки, аромати, звуци и гледки. Прекрасно е усещането, че ти си първи минаваш от някъде. Усещане подсилено от невидимите паяжини, които подобно на воал, на всеки няколко метра разкриват нови природни картини пред нейните възхитени любители. Гостоприемна беше гората, постла ни своя мек килим и ако човек се загледа надолу ще открие цял свят населен с пратчетовите „Килимени хора“.
Изкачихме едно хълмче и се озовахме на няколко крачки от две пасящи кафяви кончета. Човешкото в мен замръзна при вида на тази природна картина, но конете сякаш ми казаха: „Не стой така, та нали и ти си част от този прекрасен свят,“ когато се приближиха и все така спокойно продължиха да хрупат трева от двете ми страни. Заобиколен от природата, в най-чистия смисъл на думата, поне до колкото си представям, аз ликувах, а заекът в джоба ми издаваше онези леко цвърчащи звуци, така характерни за малки животни в особено приповдигнато състояние на духа.
Не знам дали сте виждали как кон пасе сам сред природата. Аз не бях. Главата се навежда и търси, избира вкусните треви. Устните се разтварят и придърпват леко зеленината към зъбите. Там вътре се чува едно почти напевно хрущене, което се точи в мелодия, тук-таме разнообразявана от пръхтене. Диригент на тази серенада, направена специално за нас със заека, бе гъста конска опашка, която даваше тон на целия този ритъм.
Няколко капки дъжд ме накараха да погледна нагоре, където небето бе придобило цвят на стари терлици. Сбогувахме се с кончетата и тръгнахме да се прибираме. По пътя намерих парче кора от дърво и вечерта издялках лодка на заека да си играе. Той ми каза мерси и ме целуна за лека нощ преди да се свие при мен в леглото.
(следва Ден втори)
