Доменико Гирландайо (1449 – 1494) е сред известните флорентински ренесансови художници, сочен от изкуствоведите за един от първите учители на Микеланджело Буонароти. Картината, за която ще ви разкажа днес е завършена три години преди смъртта му и представя едновременно две събития: зачеването на Дева Мария и нейното раждане.
Като начало е интересно да се спомене, че действието се развива на фона на традиционна флорентинска къща от годините на Гирландайо, което в някакъв смисъл осъвременява случващото се и го изважда извън контекста на религиозната символика. Самите действащи лица също са облечени в обичайните за Флоренция дрехи и сякаш ни показват сцени от всекидневния живот на града.
От друга страна, легендата е свързана с нуждата Дева Мария да бъде показана като същество родено без грях, за да се обоснове и последвалото непорочно зачатие на Исус Христос – напълно чисто същество необременено от земните страсти. По своята същност, обаче, историята е плод на апокрифни текстове и разпространението и предизвиква смут сред християнските духовници от ренесанса.
Казват, че Йоаким и Анна живели в 20 години в брачен съюз без да могат да имат деца. Тогава един ден се явил ангел, който предрекъл, че Анна ще даде живот на майката на Христос. За целта трябвало съпрузите просто да се прегърнат при Златните врати на Ерусалим. Именно това виждаме в лявата част на картината – непорочното зачатие на Дева Мария.
В дясно виждаме приятелките на Анна, които посещават новороденото точно преди първата му баня. Нарисуваните орнаменти в стаята, както и фигурите на херувимчета представят преоткритите по време на Ренесанса класически елементи в изкуството, които творците масово използват. Под херувимчетата има надпис на латински, който гласи: „Твоето рождество, Дева Мария, предизвика радост по целия свят.“
