Тази година стават три лета откакто Кучето и аз сме заедно. И понеже, както знаем, кучешките години се умножават по 7, за да се изравнят с човешките искам да ви запозная с едно момиче, което беше много близък приятел на Кучето в детската градина:
Въпросната Зайка-кокетка, както се вижда от снимката, има чудна рокличка с дантели по рамото и свенливо е скрила мека заешка опашка отдолу, като едно истинско сериозно момиче. Според родословното си дърво Зайо е принцесата на зайците. Освен това има най-меките лапи на света и панделката много и отива.
За съжаление след детската градина тя замина да учи и живее в чужбина и тогава Кучето много плака и си бърса сълзите с ушите, докато подгизнаха целите. Много тъжен период за Кучето и аз още повече го обичах и прегръщах.
И както завършва в леко перифразиран вариант „Мечо пух“: „Но където и да отидат, каквото и да им се случи, едно Куче и неговото Зайо винаги ще си играят.“
