Кадифения заек на екскурзия (опит за дневник)

Ден първи

Когато си приготвих раницата за път, предвидливо сложих заека най-отгоре и оставих ципа леко отворен, за да може да гледа. Нали ми е един такъв любопитен приятел. Няколко трамвая по-късно, двамата се настанихме удобно на съседни седалки в автобуса за Самоков и с интерес разглеждахме красивите места, покрай които минавахме. В Самоков се оказа, че има половин час до маршрутката и опостуших две кебапчета големи почти колкото заека, който леко притеснено наблюдаваше отстрани пиршеството, очевидно страхуваше се за собственото си кожухче. Разминахме се без подобни произшествия и скоро пътувахме към Боровец, който ни посрещна навъсен и хладен, а сивите облаци бяха надвиснали над близките върхове, като оредели дълги коси на монах отшелник. Настанихме се в станцията, където заекът послушно изчака да оправя багажа и хукнахме да си играем навън сред цветята и еличките.

Глава втора, в която Кадифения заек става специален

Преди време Кадифения заек живееше в една горичка с другите зайчета и майка му всяка сутрин го пращаше да си играе с едно морковче в ръка. Това бяха едни много вкусни сладки моркови пълни с витамини, които Мама отглеждаше в собствена леха край хралупата им. Чудни моркови, истина ви казвам! Само дето Кадифения заек не беше безгрижен като останалите зайовци, а един такъв сериозен, леко нацупен и Мама много се притесняваше за него.

Един ден пощальонът донесе писмо пристигнало отвъд Океана. Беше от зайката, за която разказах в “Едно време в детската градина“. С много тъга тя разказваше на своите роднини (защото тя беше далечна братовчедка на Кадифения заек) за раздялата си с Кучето и описваше колко самотно е то. Като прочете всичко до последната дума, при това два пъти, Кадифения заек придоби още по-сериозен вид, върза си ушите на фльонга, сбогува се с Мама и взе първия самолет за България.

Кучето - рожденник

Беше един хубав 12-ти май през 2008-а година. За Кучето и новия му приятел Кадифения Заек тя започна ето така:

Светът на Том Уейтс

*Уводно*

Ако трябва да определя с една дума Том Уейтс, то думата Артист би била най-подходяща за родения преди почти 58 години американец. Освен певец, композитор и текстописец Том Уейтс свири на доста инструменти, участва в множество филма, сред които най-впечатляващи са тези на режисьора Джим Джармуш, работи по три мюзикъла и солидно количество саундтраци (последно се сещам за песента в бара от Шрек 2). Музиката му е многократно номинирана за Оскар и Грами, като два пъти е печелил последните, при това в доста различни като музикален стил категории. Може би затова още не съм написал нито дума за стила на Том Уейтс. Няма и да се опитвам да го обобщя, защото с времето е претърпял доста промени. Дозата ще бъде на час по лъжичка и ще ви оставя да си изберете накрая кое лекарство ви е въздействало най-много. Имате поне 20 причини (албума), за да го харесате.