Честита нова година от децата! Ето как ги намерих, като се прибрах на първи следобед. Приятно сгушени на топло под юргана и много много щастливи. Заедно. Предполагам, ще искате да ви запозная с новите попълнения на детската градина. Изключително симпатичната госпожица с червена панделка на врата пристигна от шоколадовите заводи Lindt и крие в себе си удобен джоб с цип, където човек може да скрие бомбони и други изненади. Тя е една винаги мека плюшена зая, която се слави с най-хубавите крачета на света. До нея се е наместил един малък бял заек, чийто майчин език е английския и идва от космополитния Лондон. Типично за британците, тенът му е доста бял и държи на изисканите маниери и високата култура.

Скъпи познати и непознати читатели, ако имате заек, или друг много скъп приятел, и искате да го запознаете с нашата детска градина, ще се радвам да ми пишете на e-mail: architectofmind(@)yahoo.com

„Колкото и да упорстваш да останеш онова, което си била, ти можеш да си единствено това, което си сега, на това място. Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува.“

Из „Вино от глухарчета“ от Рей Бредбъри

Мразя времето. То остави цялата романтика в миналото, а с почти всичките ми приятели, вече се забавлявам само докато разлгеждам албуми със снимки.

All The President’s Men

„Защото няма по-щастливо време от детството, когато целият свят се побира в една стая с добрите вещи, добрите хора и добрите приказки в нея, а окото на телевизора само напомня, че някъде има и друг свят с други различни неща в него, но за тях ви е още рано. И когато заспивате нощем, не мислите за тяхната неизвестност, а сънувате хубавите случки от днешния ден, които утре ще искате да се повторят.“

Колко е приятно да се събудиш в събота сутрин (към обяд) и приятно сънен да видиш усмихнати плюшени приятели, които си седят около теб и пазят детето от лошите сънища.

…продължение на екскурзията

Ден трети

Когато днес тръгнахме на разходка със заека, осъзнах разликата между това да вървиш в гората и в полето. В гората е сенчесто, притихнало, шишарки и съчки пропукват под краката ти, а дрехите събират борови иглички за спомен. Различно беше днес на полето. Там животът крачи наравно с теб. Правя стъпка сред тревите и дузина щурчета ме съпровождат в кортеж, а мухите и комарите обикалят около главата ми като ореол. Природата ме кара да се чувствам специален.